(469 г. пр.н.е. – 399 г. пр.н.е.)
Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящи се до морала и моралното образование. Този нов аспект на философската наука се нарича етика. За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача. За него философията не е само куп от учения и догми, а и начин на живот. Живеейки според своите философски принципи, Сократ няма време да живее „за себе си“. Той дори отказва да взема пари за преподавателската си дейност.
Сократ е роден в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който сам определя как да се развие животът му. Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ, и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и неговите жители. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно именно липсата на средства да е причината Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.
Живот в помощ на другите
По времето на Сократ в Атина започват да се появяват така наречените софисти – „учители по мъдрост“, за които няма абсолютна истина, всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Сократ, спазвайки своята максима „Аз знам, че нищо не знам“, задава въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и диалектически достига до положения, които не могат да бъдат отречени. По този начин той се стреми преди всичко да покаже на събеседника си не толкова истинността на своите твърдения (той всъщност не е изразявал никакви становища, защото „нищо не знае“), а по-скоро несъстоятелността на упоритото и лишено от основания настояване на позиция. Искал е да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея.
Силата на живия разговор
Сократ не оставя никакво писмено творчество, предпочита живия разговор. За него имаме свидетелства само от негови съвременници и последователи: Платон в неговите „Диалози“ – където Сократ е главният персонаж, Ксенофонт, Аристотел и Аристофан в комедията „Облаци“ – където Сократ е осмян като типичен софист.
Методът на оборването
Може би най-важният принос на Сократ към Западната философия е неговият диалектичен метод, познат като Сократов метод или метод на оборването, който се използва широко за преразглеждане на ключови морални концепции като Добро и Правда. Методът е описан за пръв път от Платон в неговите „Диалози“. За разрешаването на проблем той се накъсва на редица отделни въпроси, чиито отговори в крайна сметка кристализират в търсения отговор. Влиянието на този подход се усеща най-силно днес в употребата на научния метод, където хипотезата е първият етап. Развиването и практикуването на този метод е един от най-устойчивите на времето Сократови приноси и е ключов фактор, благодарение на който Сократ е смятан за баща на политическата философия, етиката или моралната философия и за главна фигура във всички централни теми на Западната философия.
Използвайки критичните си разсъждения, чрез непоколебимата си отдаденост на истината и чрез яркия пример от собствения си живот, атинянинът от пети век Сократ поставя стандарта за цялата следваща западна философия. Тъй като той не оставя собствено литературно наследство, ние сме зависими от съвременни писатели като Аристофан и Ксенофонт за информацията за неговия живот и творчество.
До края на живота си Сократ се посвещава на свободни дискусии с аристократичните млади граждани на Атина, настойчиво поставяйки под въпрос тяхната неоправдана увереност в истинността на популярните мнения, въпреки че често не им предлага ясно алтернативно учение. За разлика от професионалните софисти от онова време, Сократ категорично отказва да приеме заплащане за работата си със студенти, но въпреки (или може би поради) това възвишено презрение към материалния успех, много от тях са му фанатично лоялни. Родителите им обаче често са недоволни от влиянието му върху потомството им, а по-ранната му връзка с противниците на демократичния режим го превърнала в противоречива политическа фигура.
Смъртта на Сократ
В един ден през 399 г. пр.н.е. философът Сократ застава пред жури от 500 съграждани атиняни, обвинен, че „отказва да признае боговете, признати от държавата“ и че „развращава младежта“. Ако бъде признат за виновен, наказанието му може да бъде смърт. По това време Сократ е на 70 години и познат на повечето атиняни. Неговите антидемократични възгледи настройват мнозина в града срещу него. Двама от учениците му, Алкивиад и Крития, два пъти свалят за кратко демократичното управление на града, установявайки царство на терора, при което хиляди граждани са лишени от имуществото си и или прогонени от града, или екзекутирани.
След като изслушва аргументите както на Сократ, така и на неговите обвинители, журито трябва да вземе решение. Съгласно атинското законодателство съдебните заседатели не коментират въпроса. Вместо това всеки съдебен заседател регистрира своята присъда, като поставя малък диск в урна с надпис „виновен“ или „невинен“. Сократ е признат за виновен с 280 гласа срещу 220 гласа.
След това съдебните заседатели са помолени да определят наказанието на Сократ. Неговите обвинители настояват за смъртно наказание. На Сократ е дадена възможността да предложи собственото си наказание и вероятно би могъл да избегне смъртта, като препоръча изгнание. Вместо това философът първоначално предлага саркастична препоръка да бъде възнаграден за действията си. При натиск за реалистично наказание той предлага да бъде глобен със скромна сума пари. Изправени пред двата избора, журито избира смърт за Сократ.
Философът бил отведен в близкия затвор, където щяла да бъде изпълнена присъдата му. Атинският закон предписва смърт чрез изпиване на чаша отровен бучиниш. Така, Сократ става свой собствен палач.
Ще го запомним с думите:
“Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.”
“Знам само, че нищо не знам. Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.”
“Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.”
“Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.”
“Има само едно добро – знанието; и едно зло – невежеството.”
Прочети историите в книгата ,,30 велики мъже, които промениха света”, които ще ти помогнат да достигнеш до върха!
