Преди да започнем да говорим за психологията на парите, искаме да ви запознаем с един интересен факт от близките 2017-2018 г. Според проучване през 2018 година, в България са изхарчени близо 500 милиона лева за лотарийни билети. За предходната година (2017), са изхарчени 140 милиона лева за книги. 3,5 пъти разлика.
Книги или лотарийни билети?
Тук идеята не е да сравняваме книгите с лотарийните билети и дали някой е прав, а друг крив. Всеки има право да харчи както иска парите си. Въпросът тук е свързан с нашата нагласа и психология за парите. Защо?
Много лесно да заключим, че в България хората не четат толкова много, защото повечето им пари отиват в търкане на билетчета. Цялата причина е много по-задълбочена.
Ще ти дам няколко примера:
Хората, които са живели в спокойни финансови времена, са много по-склонни да разчитат, че това ще бъде и в бъдеще. Тези хора, които са живели в нестабилни времена – време на война, висока инфлация, политически раздори, са много по-предпазливи за какво харчат парите си. Същите хора знаят, че времената се променят и винаги е хубаво да имаш
заделени пари, злато и т.н. Това не е защото едните са по-умни от другите, а защото са преминали през различни периоди. Не се подигравайте на баба си, ако все още загася лампата в коридора или пуска слаба струя вода от чешмата. Най-вероятно по нейно време някои от тези “дадености” не са били налични.
Същата е случката с лотарийните билети и книгите. Не знаем тези хора, които купуват билетите през каква житейска случка са минали и какво се случва от тяхната перспектива. Чисто математически, всеки път когато купим лотариен билет, ние губим пари, но никой не знае какво се е случило исторически с живота на конкретния човек преди това. Решенията за това как да харчим, пестим и инвестираме парите си не са само на базата от знания, които сме натрупали през годините. Те са и на базата от опита, който живота ни е предоставил.
Средата и финансовите решения
Много малко хора взимат финансови решения за живота си с екселска таблица и финансов консултант до тях. Повечето решения се вземат вечер на маса, в ресторанта с колегите или приятелите. Голяма част от него е базирано на предишен опит и моментно състояние – рядко на базата на числата.
Нека ти разкажа една история. Представи си, че има 2 деца, които се раждат на една дата, но в две различни семейства. Едното дете се ражда в крайна бедност, далечен квартал на София. Другото дете се ражда в същия град, но в едно от най-богатите семейства на България. До 10-тия си рожден ден, първото дете, все още дори не е ходило в центъра на София. Второто е обиколило света с родителите си. На 15, първото дете е попаднало в лоша среда от хора и вече пуши цигари. Второто дете учи в елитно частно училище и има персонален фитнес треньор. На 18, първото дете започва първата си работа като разносвач на пица. Второто дете се подготвя да замине да учи в САЩ.
На 25, първият мъж се е върнал от бригада в САЩ, където цяло лято е косил дворовете на богатите и е разнасял пица. Вторият се е върнал от обучението си в САЩ, за да стане мениджър в една от компаниите на баща си. На 30, първият мъж работи в кол център. Другият мъж вече е навлязъл на още 2 пазара с компанията си. На 35, първият мъж и съпругата му искат да теглят кредит, за да купят жилище за тях и двете им деца. Вторият си купува вила в Португалия, за да кара сърф цяло лято.
Можем да продължим тази история до край, но не е това целта. Целта тук е да видим как двама човека, родени в един град, на една дата, имат тотално различни светове. Средата ни тотално определя как ще виждаме света около нас и какви ще са решенията, които взимаме ежедневно. Не се отнася само за парите, а за повечето ситуации. Представи си, когато си роден в крайна бедност и се е налагало да спиш на студено през зимата. Представи си, когато си роден в богато семейство и зимата отивате на почивка за месец на топъл остров. Какви ще са решенията ви за парите, връзките и като цяло живота. Най-вероятно доста различни един от друг. Не защото единият човек е по-умен от другия, а защото са преминали през различни житейски ситуации. Ако си роден в крайна бедност, всеки път, когато отиваш в ресторант ще гледаш цените и ще мислиш как да поръчаш храна, която да е по джоба ти. Ако си в другата крайност и си роден в богато семейство, не само не гледаш цените, но и най-вероятно семейството ти притежава ресторанти.
Решенията, които взимаме за парите ни, често са продиктувани от предишен опит, моментно състояние и средата, в която сме живели/живеем. Не подценявай това, че си израснал в конкретно семейство
с определени парични навици. Още от деца ни обучават как да харчим, пестим и инвестираме парите. Когато пораснем, вече сме програмирани с определен модел на поведение. Нужна ни е голяма доза късмет, знания и случки, за да променим виждането ни за парите.
Някои хора се раждат в семейства, които насърчават образованието, други в такива, които са против. Някои са родени в процъфтяващи икономики, насърчаващи предприемачеството; други се раждат във война и бедност. Важно е да знаем, че не всички успехи се дължат на упорита работа и не всяка бедност се дължи на мързел. Имайте това предвид, когато съдите хората, включително себе си.
В книгата “141 начина да изкараш 1 000 лева за 30 дни” ще научиш още за тактики как да вкараш във възход своите финанси, как да избягваш неподходящи решения, свързани с твоите пари и как да пестиш повече и да инвестираш.