Имало едно време двама добри приятели – Арун и Каран. Те били заедно още от детската градина. Във всички области обаче Арун бил по-добър от Каран – в ученето, в спорта, в извънкласните дейности.
Арун бил известен в цялото училище и Каран винаги се опитвал да го задмине, но все не успявал.
Един ден, когато Каран се върнал у дома, лицето му било мрачно и посърнало. Щом майка му видяла това, го попитала защо изглежда като разплакано бебе. Каран се намусил още повече и отговорил:
– Всичко е заради Арун. Той за пореден път получи по-високи оценки от мен. Колкото и да се опитвам, винаги ме изпреварва. Не разбирам защо винаги изоставам.
– Завиждаш ли на Арун? Изпитваш ли ревност, когато го хвалят? – попитала майката.
– Не, защо да му завиждам? Той е мой приятел! – отвърнало момчето.
– Добре. Слушай внимателно какво казвам и ми кажи дали си съгласен или не.
Каран кимнал и започнал да слуша майка си, която изреждала:
– Когато хората хвалят Арун, това не ти харесва. Когато загуби, се чувстваш щастлив. Все виждаш отрицателни качества в него. Изпитваш чувство на неприязън. Искаш да разкажеш на другите за неговите недостатъци. Цял ден гориш като огън. Кажи ми, чувстваш ли всичко това?
Каран бил зашеметен от това, което чул.
– Вярно е, но от къде разбра? – попитал изумен той.
– Всичко е изписано на лицето ти, Каран. Но имам чудесно решение, за да можеш да преодолееш чувството си на ревност. Когато от сърце оценяваш положителните качества на другите, тези качества се проявяват и у теб. Когато искрено приемаме хубавото у човека, нашата завист и ревност към него се стопяват напълно, а ние се изпълваме със сила. Затова и ти трябва да оцениш от дъното на душата си положителните качества на Арун.
Като изслушал тези наставления, Каран отговорил с нацупено лице:
– Положителни качества в Арун? Дори и да търся, не мога да намеря нито едно!
– Не можеш или не искаш да намериш? – попитала май- ка му.
Каран погледнал в краката си, без да продума.
– Добре… кажи ми кога започваш да се подготвяш за изпит? – настояла тя.
– Седмица преди изпита – отвърнало момчето.
– А Арун?
– Той учи всеки ден! Веднъж баща му каза, че винаги следва графика си. Отделил е време за гледане на телевизия, игри, срещи с приятели…
– Това показва добра организираност, дисциплина и трудолюбивост – посочила майката, а Каран се замислил над думите ѝ и кимнал утвърдително.
– Вместо да ревнуваш и завиждаш – продължила тя, – ако оцениш положителните му качества, тогава те ще започнат да се развиват и у теб.
Каран се почувствал вдъхновен и след този ден винаги си спомнял казаното от нея. Той започнал да забелязва и оценява дисциплината на Арун, неговата искреност, концентрация и трудолюбие. Не след дълго Каран също станал искрен и трудолюбив като Арун. И когато се задал изпит, не чакал, а отрано започнал да учи за него.
Щом резултатите били обявени, Каран се прибрал у дома с радостно лице. Майка му се усмихнала и казала:
– Какво има? Днес направо грееш.
– Да! Получихме резултатите днес. Арун отново е първи, а аз съм втори. Най-хубавото е, че днес изобщо не изпитах завист, когато чух неговия резултат. Щастлив съм да видя напредъка си и в същото време съм доволен от неговото постижение.
– Благодаря ти, майко! – продължило момчето. – Ти ми даде най-доброто решение за преодоляване на завистта, заради която губех цялата си енергия. Сега мога да насоча силите си по пътя на прогреса!
Майката на Каран била много щастлива и прегърнала сина си. Тя го поздравила за добрата му работа и му пожелала все по-големи успехи занапред.
Поуката: Да съсредоточим енергията си върху положителното. Така скоро ще можем да правим неща, за които преди не сме си и помисляли, че са по нашите възможности.
Индийска народна приказка
Приказките са важна част от развитието на детето, тъй като те го запознават с околния свят. В книгата „100 поучителни приказки за деца” сме подбрали приказки от цял свят, които да запознаят вашия малчуган с важни теми като правилната комуникация между хората, приятелството, здравето, любовта и още.
