Един възрастен мъж отишъл да живее при сина си, снаха си и малкия си внук. Физическото състояние на стареца не било добро. Ръцете му треперели, зрението му било слабо, крачката му – колеблива.
Семейството вечеряло заедно на масата. Треперещите ръце и лошото зрение на стареца обаче го затруднявали и храната му падала от лъжицата на пода. Когато пиел мляко, то се разливало върху покривката.
Синът и жена му се дразнели от тази бъркотия. „Трябва да направим нещо за него. Стига ни това шумно ядене и храната на пода“, чуло ги да си казват момченцето.
Оттогава дядото ядял сам в стаята си, докато другите хапвали на масата. Сервирали му в дървена купа, тъй като вече бил счупил една-две чинии. Очите на стареца се пълнели със сълзи, докато вечерял сам.
Малкото дете наблюдавало всичко това мълчаливо. Една вечер то си играело с някакви дървени изрезки. Баща му забелязал това и мило го попитал:
– Какво правиш, сине?
– О, правя дървена купа за теб и мама, в която да ядете храната си, когато порасна – отвърнало то. Усмихнало се и продължило да майстори.
Тези думи поразили родителите. По бузите им се стекли сълзи. Без да казват нищо, двама знаели какво трябва да направят.
Същата вечер мъжът хванал баща си за ръката и бавно го повел към масата, за да вечерят заедно.
До края на живота си старецът се наслаждавал на вечерята с младото семейство и по някаква причина нито синът, нито снахата реагирали, когато се случело да изпусне вилицата си, да разлее млякото или да изцапа покривката.
Поуката: Каквото посееш, това ще пожънеш.
Европейска приказка
Приказките са важна част от развитието на детето, тъй като те го запознават с околния свят. В книгата „100 поучителни приказки за деца” сме подбрали приказки от цял свят, които да запознаят вашия малчуган с важни теми като правилната комуникация между хората, приятелството, здравето, любовта и още.
