Незабравимите мъдрости на Джоко Росич

28 февруари 1932 – 21 февруари 2014 г.

Джоко Росич е български актьор, участвал в над 110 филма. Сред най-известните от тях са „Осмият“, „На всеки километър“, „Баща ми бояджията“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Време разделно“, „Капитан Петко войвода“ и др. През февруари 2010 г. получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

Неговите мъдрости:

1. Утрешният ден, нов и непреживян, ти носи следващото удоволствие.

2. Тези, които отидоха в чужбина, са слаби хора. Силните останаха тук.

3. Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни кризи. Има упадък, има стагнация, а после следва възходът. Това са обективни закони.

4. За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“.

5. Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – е умряло. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.

6. Ако човек е сам на света, няма как да е щастлив, няма от какво да е щастлив. Човек трябва да изгради живота си така, че хората да не го мразят. Да не казват: този е никой. Няма по-голямо щастие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и уважават.

7. Човек трябва да бъде отворен и готин и да приеме добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.

8. Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови.

9. На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.

10. Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат: „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам: „Що?“. Отговарят: „Щото там е хубаво“. Чакайте бе, хора! Там не е било вечно хубаво – направили са си го. Което ще рече: „Абе копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво“.

11. Хубавите неща рано или късно ще ни се случат.

12. Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала, и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.

13. Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване – то е за мъжете без въображение.


В книгата “681 мъдрости от велики българи” ще прочетеш още вдъхновяващи мъдрости от велики българи, посветили живота и любовта си на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *