Кой е Нелсън Мандела?
Нелсън Холилала Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 годи-на, първият избран с всеобщо гласуване. Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993 г.) и на българския орден „Стара планина“ (2008 г.).
Нелсън Мандела е син на вожда Хенри Мандела от клана Мадиба на народа Тембу. След смъртта на баща си младият Нелсън е отгледан от Джонгинтаба, регентът на Тембу. Нелсън се отказва от претенцията си за вожд, защото иска да стане адвокат. Посещава южноафриканския местен колеж и учи право в Университет на Витватерсранд като след това преминава квалификационния изпит за адвокат. През 1944 г. той се присъединява към Африканския национален конгрес (АНК), група за освобождение на чернокожите, и става лидер на нейната младежка група. Същата година той среща и се жени за Евелин Нтоко Мейс. Впоследствие Мандела заема други ръководни позиции в АНК, чрез които помага за съживяването на организацията и се противопоставя на политиката на апартейда на управляващата Национална партия.
“Готов съм да умра!”
Заради действията му срещу апартейда, през 1962 г. Мандела е вкаран в затвора за 5 години. През октомври 1963 г. затвореният Мандела и няколко други мъже били съдени за саботаж, предателство и насилствен заговор в скандалния процес Ривония, кръстен на модерно предградие на Йоханесбург, където нападащата полиция е открила големи количества оръжие и оборудване в щаба на подземния Умконто. Речта на Мандела от подсъдимата скамейка, в която той признава истинността на някои от обвиненията, повдигнати срещу него привлича международно внимание и признание и е публикувана по-късно същата година като “Готов съм да умра!”. На 12 юни 1964 г. той е осъден на доживотен затвор, като едва успява да избяга от смъртното наказание.
От 1964 до 1982 г. Мандела е затворен в затвора на остров Робен, близо до Кейптаун, но е местен няколко пъти в различни затвори. Правителството на Южна Африка периодично е отправяло условни предложения за освобождаване на Мандела, най-вече през 1976 г., при условие, че той признае новия независим, и силно противоречив, статут на Бантустан (територия, отделена за черните южноафриканци като част от политиката на апартейд) и се съгласи да живее там. Предложение, направено през 1985 г., изисква той да се откаже от употребата на насилие. Мандела отхвърлил и двете предложения, второто с предпоставката, че само свободни хора могат да участват в такива преговори и като затворник той не е свободен човек.
На 11 февруари 1990 г. правителството на Южна Африка при президента де Клерк освобождава Мандела от затвора. Малко след това той е избран за заместник-председател на АНК. Той е избран и за президент на партията. Мандела ръководи АНК в преговорите с де Клерк за прекратяване на апартейда и постигане на мирен преход към нерасова демокрация в Южна Африка.
От затвора до президентския пост
През април 1994 г. ръководеният от Мандела АНК печели първите избори в Южна Африка чрез всеобщо гласуване, а на 10 май Мандела полага клетва като президент на първото мултиетническо правителство в страната. В същото време, той прехвърля поста си в АНК на Табо Мбеки, който сам назначава за свой наследник.
Когато мандатът му изтича, той решава да се оттегли и да не се кандидатира за втори като поверява поста си на Мбеки. Но, дори след като се оттегля от активната политика, Мандела запазва своето силно международно присъствие като защитник на мира, помирението и социалната справедливост, често чрез работата на фондацията си.
Той основава “старейшините”, група международни лидери, създадена през 2007 г. за насърчаване на разрешаването на конфликти и решаването на проблеми по целия свят. През 2008 г. Мандела празнува с няколко тържества в Южна Африка, Великобритания и други страни в чест на 90-ия си рожден ден. Освен политиката, другата страст на Мандела била боксът. „Не харесвах насилието в бокса. По-скоро се интересувах от науката в него – как движиш тялото си, за да се предпазиш, как използваш стратегиите за атака и отстъплението и как се движиш по време на битка“, споделя той.
Мандела имал интересна рутина по време на престоя му в затвора
Ежедневната рутина на затворник 46664 се състояла от изтощителен ръчен труд – работа в кариера за изкопаване на варовик и чакъл. Въпреки че отреденото му занимание е трудно, той решава да не го използва като извинение, за да изостави тренировъчния режим, който има.
Денят му започвал в 5 сутринта в килия с размери 2х2 метра. Първоначално той тичал на място в продължение на 45 минути, последвано от 100 лицеви опори с върха на пръстите, 200 коремни преси, 50 дълбоки клека. Мандела правел това от понеделник до четвъртък, като другите три дни си почивал. Това му помагало да стои във форма и да има по-добра концентрация, докато мислел за промените в държавата, за които се борел.
Дори на 80 продължил с този тип тренировка, като интензивността била намалена. Мандела вярвал, че навикът да тренира редовно му помагал да оцелее в затвора, готов за предизвикателствата, които изниквали всеки ден.
Наследството на този емблематичен лидер живее в сърцата на една нация и глобална общност, които намират вдъхновение и надежда от начина, по който е живял живота си и е ръководил страната си.
Принципите на Мандела
Основните принципи зад успеха на Мандела са съкровището, което той оставя на поколенията след себе си:
“Имайте страст, която да ви държи силни по време на предизвикателствата, защото тях ще ги има на 100%”.
“Очаквайте промяната да изисква повече време от това, което си мислите.”
“Прощавайте на хората, за да може да пуснете миналото и да продължите напред.”
“Защитавайте това, в което вярвате на всяка цена. Ако искате да се превърнете в истински лидер, ще трябва да вярвате в мисия, която поляризира хората, но също така притегля към себе си правилните хора, които също вярват в тази мисия.”
“Промяната започва отвътре-навън.”
Мандела умира на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести.
Ще го запомним с думите:
“Смелите хора не се страхуват да прощават в името на мира.”
“Мъдро е да убедиш хората да направят нещо и после да ги накараш да си мислят, че е било тяхна идея.”
“Парите няма да създадат успех, но свободата да ги печелиш ще го направи.”
“Куражът не е липса на страх, а триумф над него. Смел е не този, който не чувства страх, а който умее да го преодолява.”
“Не съдете за мен по успеха, който съм постигнал, а по броя на случаите, в които съм падал, ставал и продължавал.”
Прочети историите в книгата ,,30 велики мъже, които промениха света”, които ще ти помогнат да достигнеш до върха!
