Атлантида, също изписвана като Аталантида или Атлантика, е легендарен остров в Атлантическия океан, разположен на запад от Гибралтарския проток.
1.Произход на легендата
Смята се, че основният източник на легендата са две древни писания на древногръцкия философ Платон.
Платон (чрез героя Критий в своите писания) описва Атлантида като остров, по-голям от Либия и Мала Азия взети заедно, разположен в Атлантическия океан точно отвъд Херкулесовите стълбове – обикновено се приема, че това е територията на днешния Гибралтарски проток. Островът е развит в културно отношение и има конституция, подозрително подобна на тази, описана в сократическия диалог „Държавата“ на Платон. Атлантида бива защитена от бога на моретата Посейдон, който прави сина си Атлас цар и съименник на острова и океана, който го заобикаля.
В течение на годините Атлантите стават могъщи и умели завоеватели. Техните армии в крайна сметка завладяват Африка до Египет и Европа до Тирения (етруска Италия), преди да бъдат отблъснати от Атинска войска. По-късно, в следствие на божествено наказание, островът бива унищожен от земетресения и наводнения и потъва в калното море.
Платонският герой Критий разказва, че е чул историята за Атлантида от дядо си, който я е чул от атинския държавник Солон (300 години преди времето на Платон). Солон пък научил историята от египетски свещеник, който твърди, че това се е случило 9000 години преди това.
Според Платон историята за потъналия остров е била предавана от поети, свещеници и други. Но писанията на древногръцкия философ за Атлантида са единствените известни записи за нейното съществуване.
2.Възможно ли е историята да е базирана на реални събития?
Малцина учени, ако изобщо има такива, смятат, че Атлантида действително е съществувала. Океанският изследовател на „Нешънъл Джиографик“, Робърт Балард, който открива останките на Титаник през 1985 г., отбелязва, че „нито един Нобелов лауреат“ не е потвърдил, че написаното от Платон за Атлантида е истина.
Въпреки това според Балард легендата за острова е логична, тъй като катаклизмични наводнения и вулканични експлозии са се случвали през цялата история на Земята. Това включва и едно събитие с известни прилики с историята за унищожаването на Атлантида.
Преди около 3600 години масивно вулканично изригване опустошава остров Санторини в Егейско море близо до Гърция. По това време на острова живее високонапреднало общество, което нарича себе минойци.
Въпросната Минойска цивилизация изчезва внезапно, приблизително по същото време, в което се случва вулканичното изригване на Санторини.
След като прочетохте кратката история на минойците, вероятно си задавате въпроса: възможно ли е Санторини да е бил Атлантис?
Робърт Балард си задава същия въпрос и стига до заключението, че това твърдение е невярно. Защо? Защото времето на вулканичното изригване на Санторини не съвпада с времето, когато Платон казва, че Атлантида е била унищожена.
Възможно е приказката за Атлантида да е просто легенда, но средновековните европейски писатели, които я научават от арабски географи, вярват, че е истина, а по-късните писатели са опитват да я идентифицират с действителна страна.
След Ренесанса се правят опити Атлантида да се идентифицира с Америка, Скандинавия и Канарските острови. Историята на Атлантида всъщност може да отразява древните египетски записи за вулканично изригване на остров Тера около 1500 г. пр.н.е. Това изригване, едно от най-удивителните в историята, е придружено от поредица от земетресения и цунами, които разбиват цивилизацията на Крит, като по този начин може би пораждат легендата за Атлантида.
3. Теории за истинността на легендата
Джеймс Ром, професор по класика в Бард Колидж, вярва, че Платон създава историята за Атлантида, за да предаде някои от своите философски теории и възгледи:
„Той се занимаваше с редица проблеми и теми, които са отразени в цялата му работа – казва Ром. – Неговите идеи за божествената природа срещу човешката, идеалните общества, постепенната корупция на човешкото общество – всички тези идеи се срещат в много от неговите произведения. Атлантида е просто алегория за отразяване на някои от любимите му теми.“
Друг учен, д-р Чарлз Орсър, изтъкнат професор по антропология в Държавния университет на Илинойс, интерпретира историята на Платон по следния начин:
„Легендата за Атлантида е история за морални, духовни хора, които са живели във високоразвита, утопична цивилизация. Но те станали алчни, дребнави и „морално фалирали“, а боговете се разгневили, защото хората изгубили пътя си и се обърнали към неморални занимания. Като наказание боговете изпратили „една ужасна нощ на огън и земетресения“, която накарала Атлантида да потъне в морето“.
Истина или фантазия, легендата за потъналия остров Атлантида ще продължава да омагьосва и интригува читателите за поколения напред.
Книгата ,,50 мита и легенди” ви пренася в изцяло нов свят, изпълнен с интересни и завладяващи истории.
