„ Животът би бил безкрайно по-щастлив, ако можехме да се родим на 80 години и постепенно да наближаваме 18. “
– Марк Твен
От векове търсенето на вечна младост и дългогодишен живот са честа тема на различни митове и легенди от цял свят. Един от най-ранните разкази е написан от гръцкия историк Херодот през 5. век пр.н.е. Той пише за вълшебен извор на младостта в земята на африканското племе Макроби, който дава на хората от региона изключително дълъг живот. Александър Велики търси извора на младостта през 4. век пр.н.е. и се смята, че е открил лечебна „райска река“, а легендарният крал Престър Йоан твърди, че управлява земя, която е имала извор на младостта по време на ранните кръстоносни походи през 11. и 12. век след н.е.
В Япония историите за горещи извори, които могат да лекуват рани и да връщат младостта, също са често срещани и са популярни до ден днешен. Подобни истории са били известни сред хората от Карибите в началото на 16. век, които са говорили за възстановителните сили на водата в митичната земя Бимини.
Въз основа на тези многобройни легенди изследователите и авантюристите от години търсят неуловимия Извор на младостта, или поне някакво средство за дълголетие, което най-често се свързва с магически води. Тези води не са непременно извор; може да са река, фонтан или друг източник на вода, за който се твърди, че обръща процеса на стареене и лекува болести, когато човек пие от него или се къпе в него.
Името, свързано най-тясно с търсенето на извор на младостта, е на испанският изследовател от 16. век Хуан Понсе де Леон, който предполага, че ще открие отговора си във Флорида, САЩ.
През 1493 г. Понсе де Леон плава заедно с Христофор Колумб на второто пътуване на Колумб до Америка. Той и семейството му се установяват на остров в Карибите, наречен Испаньола (днешната Доминиканска република). Там той става военен командир и е назначен за заместник-губернатор. През 1505 г. коренното население на Испаньола, Таино, се въздига срещу испанците, но Понсе де Леон помага за разгромяването на бунта и за награда получава титлата губернатор на провинция и стотици акри земя, които обособява за отглеждане на култури и добитък.
През 1506 г. той открива близък остров на име Боринквен и попада на големи залежи от злато. През 1508 г., по заповед на краля на Испания, изследователят се завръща на острова, за да го изследва и колонизира. Преименува го на Пуерто Рико и става губернатор на острова за две години, докато кралят не го заменя със сина на Колумб, Диего.
Наранен от действието на краля, Понсе де Леон отплава отново, този път на север през Бахамските острови, насочвайки се към Флорида, за да търси нови земи и съкровища. Твърди се, че е чувал и за митичен извор на младостта. Местното население на Америка, индианците, разкриват за легендарен магически извор, чиято вода прави възрастните хора отново млади.
Понсе де Леон изследва много области, включително Бахамските острови и Бимини, както за злато, така и за митичния извор, но никога не открива нито едното, нито другото. В началото на април 1513 г. неговите кораби акостират на източния бряг на Флорида близо до днешния Сейнт Августин. Той заявява района като част от Испания и го нарича Ла Флорида, или „мястото на цветята“.
На 27 септември 1514 г. мореплавателят се завръща в Испания и е назначен от краля за капитан-генерал. Последната му експедиция е в търсене на остров Бимини през 1521 г. Екипажът му от 200 души акостира на западния бряг на Флорида, но са посрещнати от индиански воини, които раняват много от мъжете със стрели, включително и Понсе де Леон. Раната му се оказва смъртоносна и по-късно същата година умира в Хавана, Куба. Погребан е в Сан Хуан, Пуерто Рико.
Въпреки че легендата продължава да твърди, че тези пътувания са предприети в опит да се открие Изворът на младостта, документите и писмата на Де Леон не споменават нито подобен извор, нито търсене на магически води. Вместо това документацията се фокусира върху колонизацията, разпространението на християнството и определянето дали Флорида е остров, или полуостров.
Въпреки че няма доказателства, историците отдавна свързват Понсе де Леон с Извора на младостта, като започват да спекулират малко след смъртта му. През 1535 г. Гонсало Фернандес де Овиедо и Валдес, испански историк и писател, обвинява Понсе де Леон, че търси магическите води, за да излекува сексуалната си импотентност. Това обаче е малко вероятно, тъй като Де Леон има няколко деца и е бил под 40-годишна възраст по време на първата си експедиция. Докато няколко историци от онова време оспорват неговото търсене на извора, други го увековечават в легендата.
Книгата ,,50 мита и легенди” ви пренася в изцяло нов свят, изпълнен с интересни и завладяващи истории.
