Известна още с прозвището Желязната Лейди, тя влиза в историята като първата жена премиер и най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Великобритания.
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, Източна Англия. Младата Маргарет се справя отлично в училищните занимания. Учи в хуманитарно девическо училище, след което следва химия в колежа Самървил в Оксфорд. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. и е едва третата жена, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакалавър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитието на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.
През 1961 г. става парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване. Тачър е една от малкото членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване на мъжкия хомосексуализъм. Тя гласува в полза на легализирането на абортите, но не успява да отмени смъртното наказание. Печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г. След това се издига до транспортен министър в сянка, а накрая и на образованието, преди изборите през 1970 г. Следват назначаването ѝ като министър на образованието и науката, а след това и екологичен министър.
Тачър започва мандата си като премиер на Великобритания през 1979 г. със задвижване на драстични икономически и социални реформи. Съкращава социалните облаги и намалява субсидиите за държавните предприятия, което води до масови протести. Така безработицата се увеличава рекордно, но това не спира Желязната лейди, която продължава да следва твърдата си линия, както вътре в страната, така и в международната политика.
Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободния пазар и предприемачеството. От момента, в който получава власт, тя експериментира с приватизация на малката национализирана индустрия и националната компания за транспорт. След изборите през 1983 г. правителството става по-смело и разпродава повечето от големите държавни компании и публичната собственост от 40-те години на ХХ век. Голяма част от населението се възползва от предимствата на акционерните предложения, въпреки че много от хората продават акциите си веднага, за да получат бърза печалба. Политиката на приватизация става синоним на Тачъризма и започва да се разпространява по целия свят.
По време на Студената война, Тачър подкрепя политиката на президента на САЩ, Роналд Рейгън, за неизползване на военни сили срещу Съветския съюз. Тя се възпротивява срещу използването на британски бази при бомбардирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. Въпреки това нападенията над Триполи и Бенгази се осъществяват от бази на Великобритания.
Със спечелването на общите избори през 1987 г., тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал между 1812 и 1827 г.
През 80-те години на ХХ век Тачър започва да се занимава с политика в областта на екологията, която дотогава пренебрегва. През 1988 г. тя изнася реч, с която поставя проблеми като глобалната промяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 г. тя открива центъра Хадли за прогнози за времето и изследвания.
Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците, които Тачър въвежда, се превръща в бунт. Тя отказва да направи компромис и да отстъпи, но неодобрението става основен фактор за нейното падане от власт. Едно от последните ѝ действия в кабинета е да окаже натиск на президента на САЩ Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да се противопостави на навлизането на армията на Саддам Хюсеин в Кувейт.
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979 – 1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена. Тачър твърдо вярва във възможността за създаване на нов международен ред, в който всяка държава и особено тези, принадлежащи към „великите сили“, следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси.
Според нея, подобна политика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и просперитета в Европа и в света, отколкото системите на взаимна обвързаност, изградени по време на Студената война, които все повече губят актуалност.
Ще я запомним и с думите ѝ:
„Да бъдеш силен е като да бъдеш дама. Ако трябва да обясняваш на хората, че си, значи не си.“
„Ако искаш нещо да бъде казано, помоли мъж. Ако искаш да бъде направено, помоли жена.“
„Може петелът да кукурига, но кокошката е тази, която снася яйцата.“
„Ако целиш да си харесван, трябва да си готов на компромис с всичко по всяко време и има риск да не постигнеш нищо.“
„Да се самодисциплинираш и да правиш това, което знаеш, че е правилно, макар и трудно, е първокласният път към гордостта, самоуважението и личното удовлетворение.“
„Всяка жена, която разбира проблемите във воденето на едно домакинство е близко до разбирането как се управлява държава.“
„Не познавам никой, който е достигнал върха без усилена работа. Това е рецептата. Може и да не ви закара до върха, но ще стигнете доста близко.“
„Обичам спора, обичам дебата. Не очаквам този, който седи срещу мен, да кима и да се съгласява. Не това му е работата.“
В книгата ,,30 велики жени, които промениха света” можеш да прочетеш историите, които ще ти помогнат да достигнеш до върха!
Има жени, които заемат специално място в историята на човечеството, а техните имена се споменават с почитание по целия свят. Те са жените, спечелили битката за успех в един мъжки свят.
