(19 ноември 1917 г. – 31 октомври 1984 г.)
Тя е индийски политик и първата и единствена жена министър-председател на Индия, дъщеря на Джавахарлал Неру, първия министър-председател на страната. Баща ѝ е известен с това, че е един от най-ярките представители на движението за отхвърляне на британското колониално владичество и водач на социалистическата партия “Индийски национален конгрес”.
1. Ранни години
Индира Приядаршини Ганди се ражда на 19 ноември 1917 г. в град Аллахабад, Индия. Разочарованието от пола на детето и неуспешните по нататъшни опити на родителите да заченат, водят до строгото възпитание на Индира, чието име означава “радост за очите” или “подбуждаща към добро”. Родителите ѝ искат най-доброто за нея и взимат образованието ѝ много насериозно. Тя учи с помощта на частни учители вкъщи, като ходи и на училище, а в последствие учи в Швейцария и Англия. Баща ѝ държи на нейната физическа издръжливост, затова Индира тича всеки ден, катери се в планината, посещава лагер в суровите условия на Хималаите, където се къпе под ледени душове, работи във ферма, кара ски в Алпите. Ходи на екскурзии в Европа и посещава най-големите музеи и галерии в Париж, Лондон и Брюксел.
Въпреки, че нямат роднинска връзка, от малка Индира е близка с Махатма Ганди. Когато е само на 8 години тя основава детски трудов съюз, а на 13 годишна възраст участва в прояви на гражданско неподчинение, води процесия от 17 000 деца и дори държи речи, подражавайки на своя идол – Жана д’Арк.
След смъртта на баща ѝ през 1964 г., Индира е избрана за депутат в индийския парламент, а по-късно когато премиерът умира, тя става лидер на партията и премиер на Индия. През 1969 година тя оглавява Независимата партия на конгреса. Разколът в партията е породен от желанието ѝ да провежда по-социално ориентирана политика и затопляне на отношенията със СССР. На парламентарните избори през 1971 г. печели победа под лозунга за борба с бедността.
2. Управлението на Индира Ганди
По време на управлението си Индира Ганди национализира банките и с бързи темпове развива промишлеността, пусната е в експлоатация първата АЕЦ в Индия. В селското стопанство протича така наречената Зелена революция, благодарение на която Индия за първи път от много години става независима от външни доставки на хранителни продукти и селскостопанска продукция.
През 1975 г. Върховният съд в Аллахабад признава Индира Ганди за виновна във връзка с избирателни нарушения на изборите през 1971 г. и нарежда да подаде оставка, като ѝ налага забрана за политическа дейност в продължение на 6 години. В отговор, Ганди обявява извънредно положение, позовавайки се на член 352 от Конституцията. По време на извънредното положение, Индия постига редица успехи, като едно от най-значимите е, че са прекратени тежките религиозни конфликти. Някои от мерките, които Индира предприема са доста строги и не се харесват от населението, но пък дават бърз резултат. Такива са наредбата за стерилизация за овладяване на непрекъснатия прираст на населението, при което около 11 милиона мъже и жени биват стерилизирани, а на 1 милион жени са поставени вътрематочни спирали. Индира нарежда закриването на някои вестници и ограничаването на политическите свободи.
Това е и причината през 1977 г. Ганди да изгуби извънредните избори, които самата тя назначава. Връща се на власт три години по-късно, през 1980 година. Вторият ѝ мандат като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щата Пенджаб.
3. Трагичната съдба на Индира Ганди
На 31 октомври 1984 година Индира Ганди има планирано телевизионно интервю. Тя решава да махне бронираната си жилетка, за да изглежда по-слаба пред камерата. Точно преди интервюто единият от охранителите ѝ вади пистолет и я застрелва. Ганди е все още жива, докато я карат с линейка към болницата, но докторите са безсилни и Индира умира. Не става ясно кой е възложил убийството ѝ, но със сигурност е от страната на сикхите.
През 1999 г. е обявена за “Жена на хилядолетието”, а през 2020 г. попада сред 100-те най-влиятелни жени в света за миналия век.
4. Ще я запомним и с думите ѝ:
„Истинският път в живота, това е пътят на Истината, Ненасилието и Любовта.“
„Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“
„Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.“
„Баща ми беше държавен мъж. Аз съм само жена политик. Баща ми беше светец. Аз не съм.“
„Не мисля, че мъжете са освободени в по-голяма степен от жените.“
„Не можете да си стиснете ръцете, ако сте със свити юмруци.“
„Не можем да говорим за свобода, там където хората гладуват.“
„Няма любов, там където няма воля.“
В книгата ,,30 велики жени, които промениха света” можеш да прочетеш историите, които ще ти помогнат да достигнеш до върха!
Има жени, които заемат специално място в историята на човечеството, а техните имена се споменават с почитание по целия свят. Те са жените, спечелили битката за успех в един мъжки свят.
