Вътрешният глас е известен още като вътрешен монолог, вътрешен диалог или просто гласът във вашата глава. Повечето от нас имат глас в главите си и той може да бъде грижовен, подкрепящ, негативен или критичен. Контролирането на този вътрешен монолог може да ви помогне да се справите с ежедневния стрес.
Има много различни признаци, които показват, че имате вътрешен монолог. Ето няколко:
1. Говорите си сами
Най-често срещаният признак е разговор със себе си. Например можете да се опитате да разрешите проблем, като проигравате разговор в ума си. Ще откриете, че повечето хора практикуват вербални форми на вътрешен монолог. Много хора установяват, че си правят наум списъци с нещата, които искат да постигнат или си говорят за проблемите, които ги вълнуват.
2. Песните зациклят в главата ви
От време на време някоя песен неволно изскача в съзнанието ви и започва да се повтаря безспирно – 98% от хората изпитват това. Мелодиите, които са склонни да изскачат без предупреждение, се задействат от асоциации или от емоции.
3. Възпроизвеждате наум любим подкаст или филм
Точно както и при песните, това се случва поради мисловни асоциации, които протичат в съзнанието. Може да е сцена, която ви е впечатлила, или дори целият филм или подкаст.
4. Репетирате пред въображаема публика
Ако говорите със себе си, когато подготвяте презентация или реч, и проигравате предварително това, което искате да кажете наум, то със сигурност имате вътрешен монолог.
5. Четете на себе си
Хората с вътрешен монолог чуват собствения си глас, изговарящ текста, догато четат книга.
Плюсове и минуси на воденето на вътрешен монолог.
Критичният вътрешен диалог не е нещо лошо, тъй като може да ви помогне да постигнете върхова ефективност. Позволява ви да подобрите уменията си за решаване на проблеми, саморефлексия и критично мислене. Какво беше последното нещо, което си казахте наум? Топла насърчителна дума или упрек?
Вашият вътрешен монолог може да бъде най-големият ви поддръжник и най-лошият критик. Той служи за много различни цели като даване на съвети, помощ с насоки, водене на трудни разговори, позволява да изговаряте думи наум, докато репетирате за пиеса или интервю за работа, помага ви да се подготвите по-добре за реч или презентация. Освен това ви позволява да организирате мислите си, без да говорите на глас. Можете да си задавате въпроси и да обмисляте отговорите.
Това е отличен начин да увеличите устойчивостта си срещу неуспехи, което означава по-ниски нива на стрес.
Критичните вътрешни гласове могат да повлияят негативно на увереността и самочувствието. От друга страна, критичният вътрешен диалог може да ви помогне да постигнете върхови резултати по отношение на креативността и въображението, той може също да причини невроза, депресия и тревожност.
Вашият вътрешен глас ви позволява да свържете всичко, за което мислите (вашият житейски опит) от вашето минало до вашето настояще и бъдеще. Може да произведе всички ваши мнения и самосравнения, които могат да ви повлияят положително или отрицателно. Изследванията показват, че критичният вътрешен монолог е резултат от ранния житейски опит на човека. Например ако имате много негативни спомени с вашите братя и сестри, родители, връстници или други хора, те могат да повлияят на начина, по който виждате и мислите за себе си.
Как да надделеем над този критичен вътрешен глас?
В продължение на 30 г. психологът и писател Робърт Файърстоун и дъщеря му Лиза Файърстоун изучават корените на критичния вътрешен глас. Р. Файърстоун разработва „гласова терапия“ като начин хората да идентифицират и да се разделят с този вътрешен критик, като разберат произхода на критичния вътрешен глас и след това предприемат действия, за да му се противопоставят. Действия, които са целенасочени и които представят истинската гледна точка на човека. Стъпките включват:
Първа стъпка: идентифициране на това, което ви казва вашият критичен вътрешен глас.
За да се изправят срещу негативните си атаки, хората първо трябва да осъзнаят какво им казва критичният вътрешен глас. Те могат да направят това, като идентифицират област от живота си, в която са особено критични към себе си, и след това обърнат внимание на това какви са критиките.
Когато човек открие какви са неговите самонападки, е ценно да ги артикулира във второ лице като изявления на „ти“. Например вместо да каже: „Чувствам се толкова мързелив и безполезен“, човекът казва: „Ти си толкова мързелив. Безполезен си“. Когато хората използват този формат в гласовата терапия, те са насърчени да изразяват критичните си мисли, докато ги чуват или преживяват. Това често им дава достъп до враждебността, която е в основата на тази система за самоатакуване.
Стъпка втора: разпознаване откъде идват вашите гласове.
След като изразят в думи критичните си вътрешни гласове по този начин, хората получават по-дълбока представа за първопричината на своите гласови атаки. Нещата им се изясняват и се оказва, че съдържанието и тонът на гласовите им атаки са стари и познати; те изразяват нагласи, които са били насочени към тях като деца.
Потърпевшите често казват неща като: „Така казваше баща ми“ или „Това е усещане, което получих от майка ми“ или „Такава беше атмосферата в дома ми“. Разпознаването откъде произлизат гласовете помага на хората да развият състрадание към себе си.
Стъпка трета: отговаряне на критичния вътрешен глас.
В третата стъпка на гласовата терапия индивидът отговаря на гласовите атаки. Хора, които имат мисли като: „Ти си толкова глупав. Никой не иска да чуе какво мислиш. Просто стой на заден план и си дръж устата затворена!“ може да отговорят с изявления като: „Аз не съм глупав! Това, което имам да кажа, е ценно и си струва. Много хора се интересуват от мен и се вълнуват от това, което мисля“.
След като отговорят, за хората е важно да направят рационални изявления за това какви са те и другите хора в действителност и какво е вярно за техния социален свят. Те могат да кажат неща като: „Светът не е място, където всички останали са брилянтни, а аз съм единственият глупав човек. Вече не съм в училище; никой не ни оценява. Истината е, че хората не са чак толкова умни и аз не съм глупав. В общи линии сме еднакви: интересни хора, които имат да споделят интересни неща за това, което мислят и преживяват“.
Стъпка четвърта: разбиране как вашите гласове влияят на вашето поведение.
След като дадат израз на гласовете си и им отговорят, хората са естествено любопитни и нетърпеливи да разберат как тези модели на самоунищожителни мисли са повлияли на тяхното минало и на днешното им поведение. Например човекът с глас, който му казва, че е глупав, може да разпознае някои моменти, когато е действал неправилно или неуверено в резултат на тази самоатака. Разбирането как критичният вътрешен глас е повлиял на техните действия е полезно, когато хората искат да променят специфично самоограничаващо поведение.
Стъпка пета: промяна на вашето самоограничаващо поведение
След като хората идентифицират областите, в които се ограничават, те могат да започнат да правят промени, като предприемат две действия: не участват в саморазрушителното поведение, което се насърчава от критичния вътрешен глас, и като увеличат положителното поведение, което противоречи на препоръките на гласа. Например човек, който е срамежлив, може да спре да избягва социалните взаимодействия и може да си постави за цел да започва разговори с хората.
Колкото и странно да звучи, идентифицирането и противодействието на критичните вътрешни гласове може да бъде по-трудно, отколкото изглежда. С промяната идва безпокойството. Когато хората започнат да се противопоставят на собствените си негативни атаки и да действат против техните „указания“, атаките стават по-силни и по-интензивни. Има хора, които са свикнали с критичните си мисли и макар и да не са им приятни, е удобно да живеят с тях.
Все пак колкото повече хората действат срещу критичния си вътрешен глас, толкова по-слабо става влиянието му върху живота им. Ако се придържат и следват стъпките на гласовата терапия, хората намират себе си, добиват способност да постигат цели и се научават да живеят без въображаеми ограничения.
В книгата „Нов живот” ще те запознаем със седем доказани техники, с които да премахнеш паник атаките, депресията и безпокойството.
