Философията, известна като “Икигай”, грубо преведено като щастие, произтича от собствените занимания, в които човек намира смисъл и цел в живота. Иначе казано – да обичаш работата си, да вярваш, че правиш нещо полезно и да си щастлив от това.
Философията е комбинация от фактори, които включват: култура на хранене, физическа активност и социални контакти. Общото което имат, т.нар. “сини зони” на дълголетие и щастие по света, е фактът, че местното население обича своя начин на живот – обикновен, с малко материални притежания, да прекарват повече време на открито, да поддържат честни и открити приятелства, достатъчно сън и здравословно хранене.
Това, което дълголетните японци могат да добавят към този списък е „Икигай“, понятие, което понякога се използва като синоним на цел, страст, смисъл, мисия, призвание и порив към нещо. Ако съберете всичко това заедно и изчистите съдържанието му, ще получите есенцията на японската философия.
Според много източници „Икигай“ се поставя като център на „Диаграмата на Вен“, в която вашите отговори на няколко въпроса се припокриват, за да ви дадат отговора на тези въпроси: „Какво обичаш? В какво си добър? За какво може да ти бъде платено? От какво се нуждае светът?“ Когато намерите отговора на всичките четири въпроса, това е вашият „Икигай“.
Друг способ за определяне на „Икигай“ е просто да си зададете въпроса: „Защо ставате сутрин? Какво ви мотивира?“ Още по-прост е въпросът: “Какво обичам да правя най-много?” Вашият „Икигай“ може да се крие в нещата, които ви предразполагат да достигнете състояние на пълноценно и приятно потапяне в конкретно действие. Разбира се, съществува и друго възможно тълкуване на идеята. Представете си, че парите не съществуват и не ви обвързват с нуждата да се издържате финансово. С какво щяхте да се занимавате?
Няма универсален начин, който да ви покаже какъв е вашият „Икигай“. При всеки отговорът е индивидуален и различен. Той може да бъде: да се посветите на приятелите си, да бъдете добър родител, да пишете книги, да готвите, да пишете научни статии, да сте активист в борбата срещу измененията в климата или просто да се грижите за квартала и общността си.
Не е нужно „Икигай“ да бъде нещо възвишено или сложно. Важно е да правим нещата с удоволствие и без стрес. До голяма степен идеята се крие в самата активност, която ви помага да се отпуснете и съсредоточите, без да се натоварвате.
Съветът на експертите е да търсите „Икигай“ в малките неща. Да започнете с нещо дребно като хоби. И най-вече – не трябва да обвинявате средата около себе си за липсата на такова усещане. Или си го намерил, или не, това е.
Според японците, всеки човек си има „Икигай“. Той е онова, което те изпълва с удовлетворение и радост. Насърчава те да забравиш за времето, придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от значение и за другите, за света около теб. И изглежда е една от причините, които обясняват необикновеното дълголетие на японците, особено тези от о-в Окинава. Когато се търсят причините, поради които жителите на острова в южна Япония живеят по-дълго, отколкото в което и да е друго кътче на планетата, се счита, че освен храненето, простият живот на открито, зеленият чай и субтропичният климат един от ключовете към дълголетието им – е „Икигай“, който дава посока на живота им.
Без тревоги
„Тайната на дългия живот е да не се тревожим. Да поддържаме сърцето си чисто и да не го оставяме да остарее. Да отваряме сърцето си за хората с усмивка на уста. Ако се усмихваш и отвориш към света, внуците ти и всички твои познати ще искат да те виждат.”
„Най-добрият начин да не се натъжаваш е да излезеш на улицата и да поздравяваш хората. Правя го всеки ден. Излизам навън и казвам: „Добър ден!”, „Довиждане!”. После се връщам вкъщи и се грижа за градината. А следобед се виждам с приятелите си.”
„Тук никой с никого не се кара. Стремим се да не си създаваме проблеми. Да сме заедно и да прекарваме добре – това е всичко.”
Добри навици
„Очаквам с нетърпение всяка сутрин. Ставам в 6, отварям прозореца и поглеждам градината, в която отглеждам зеленчуци. После веднага излизам, за да видя доматите, мандарините… Обожавам да гледам всичко това – така се разтоварвам. След като изкарам един час в градината, връщам се вкъщи и си приготвям закуска.”
„Сам си садя зеленчуците и сам си ги готвя. Това е моят „Икигай“.” „Тайната да не оглупееш с възрастта се крие в пръстите. От пръстите до главата и обратно надолу. Ако продължаваш да движиш пръстите си и да работиш с тях, ще стигнеш 100 години.“
„Ставам всяка сутрин в 4. Навивам си часовника за този час, изпивам едно кафе и започвам да правя упражнения, вдигайки ръце нагоре. Това ми дава енергия за остатъка от деня.“
„Ям всичко – мисля, че това е тайната. Обичам разнообразната храна – много е вкусна!“
„Работата! Ако не работиш, тялото ти се съсипва.“
„Когато се събудя, отивам да сложа тамян в бутсудан (семейния храм). Трябва да уважаваме предците си. Това е първото, което върша всяка сутрин.“
„Всеки ден правя упражнения и всяка сутрин се разхождам по малко.“ „Никога не пропускам да направя упражненията си от „Тайсо“, след като стана.“
„Яденето на зеленчуци помага да живеем дълго.“
„Дългият живот зависи само от три неща: упражнения за здраве, добра храна и срещи с хората.“
Ежедневна грижа за приятелствата
„Да се срещам с приятелите си е моят най-важен „Икигай“. Тук всички се събираме и разговаряме – струва ми се много важно. Винаги мисля за следващия ден, в който ще се видим – това ми харесва най-много в живота.”
“Основното ми хоби е да се срещам със съседите и с приятелите си.“
„Да говориш всеки ден с хората, които обичаш – това е тайната на дългия живот.”
“Моай” също е част от „Икигай“, което буквално означава “среща с обща цел”, за която споменават столетниците и главно играе ролята на отпускаща терапия. „Добър ден! Довиждане!“ – казвам на децата, когато отиват на училище. Поздравявам всички, които минават с колите си: „Карайте внимателно!”.
„Да си говорим и да пием чай със съседите – това му е най-хубавото на живота. И да пеем, заедно.“
Живот без бързане
„Моята тайна за дълъг живот е винаги да си казвам: „полека, спокойно. Без бързане се живее много повече.“
„Всеки ден работя с ракитата – това е моят „Икигай“. Когато се събудя, първо се моля. После правя упражнения и закусвам. В 7ч. започвам да работя с ракитовите пръчки, съвсем спокойно. В 5ч. следобед когато се уморя, отивам да се видя с приятелите си.“
„Да правиш много неща всеки ден. Винаги да си зает, но да ги подреждаш едно след друго, без да се напрягаш.“
„Тайната на дългия живот е да си лягаш рано, да ставаш рано и да се разхождаш. Да живееш спокойно и да се радваш на нещата. Да се разбираш добре с приятелите си. Пролет, лято, есен, зима… Да изпитваш щастие от всеки сезон.“
Оптимизъм
„Всеки ден си казвам: „Днес ще съм здрав и пълен с енергия. На максимум!”
„Вече съм на 98 години, но се считам за млад. Имам много неща за вършене.“
“Смехът, смехът е най-важен. Където и да отида, все се смея.”
„Ще стигна до сто. Разбира се, че ще стигна! Това за мен е голяма мотивация.“
„Да пееш и танцуваш заедно с внуците си – най-хубавото нещо в живота.“
„Най-добрите ми приятели отидоха в рая. В Огими вече няма и кораби, затова рибата почти изчезна. Преди можеше човек да си купи и малки, и много големи риби. Но сега няма кораби, нито човешки същества. Всички отидоха в рая.“
„Чувствам се късметлийка, че съм родена тук. Всеки ден съм благодарна за това.“
„Най-важното в Огими и в живота изобщо е да се усмихваш.“
„Работя като доброволка в селото, за да върна поне малка част от всичко, което те са ми дали. Например помагам на приятели да стигнат до болницата с колата ми.“
“Няма никаква тайна. Номерът е просто да живееш.“
В книгата “Защо японците живеят 100 години” ще придобиеш знания за техники за здраве и балансиран начин на живот от страната на изгряващото слънце.
