(27 юни 1880 г. – 1 юни 1968 г.)
Тя е американски автор, политически активист и лектор. Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата.
Хелън Адамс Келър е родена на 27 юни 1880 година, в градчето Тъскъмбия, щата Алабама, САЩ. На 19-месечна възраст се разболява от неизвестна болест, най-вероятно скарлатина или менингит. Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са тежки, момичето остава глухо и сляпо.
През 1887 година в дома на семейството пристига гувернантката на име Ан Съливан и веднага започва обучението на Хелън. Ан обучава Хелън като с пръст изписва всяка дума по дланта ѝ, докато с другата ръка Хелън изследва предмета.
Хелън Келър се дипломира в института Перкинс за слепи. През 1894 г., Хелън и Ан Съливън се местят в Ню Йорк, където Ан посещава училище за глухи. През 1896 година се завръщат в Масачузетс и Келър постъпва в училището за млади дами Кеймбридж, след което е приета в колежа „Радклиф“. Почитателят ѝ Марк Твен я представя на петролния магнат Хенри Роджърс, който заедно със съпругата си, плаща обучението ѝ. През 1904 година, на 24-годишна възраст, Келър завършва „Радклиф“, като става първият глух и сляп човек, който е получил бакалавърска степен в изкуствата. Тя поддържа връзка с австрийския философ и педагог, Вилхелм Джерусалим, който е един от първите, които откриват таланта ѝ в литературата.
След като Ан умира през 1936 година, Келър се мести в Кънектикът, където набира средства за слепите хора до деня на смъртта ѝ през 1957 година.
Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Изгражда се като пацифист, опонент на Удроу Уилсън, социалист-радикал и подръжник на контрола върху раждаемостта. През 1915 година, заедно с Джордж Келър, основава организацията Helen Keller International (HKI). Организацията е съсредоточена върху изследването на зрението, здравето и правилното хранене. През 1920 г., тя помага за основаването на Американския съюз за граждански права (ACLU). Келър и Съливан пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до Япония и се превръщат в любимки на японския народ. Келър се запознава с всички американски президенти, от Гроувър Кливланд до Линдън Джонсън и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително Чарли Чаплин и Марк Твен.
Келър и нейният приятел Марк Твен са считани за крайно радикални в навечерието на 20 век. Марк Твен казва: „Хелън Келър е приятел на Цезар, Александър, Наполеон, Омир, Шекспир и останалите безсмъртни… Тя ще бъде толкова известна след хиляда години, колкото е и днес.“ Твен, Александър Греъм Бел, Хенри Форд, Томас Едисон и други, са приятели на Келър и подкрепят нейните начинания.
Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко публикации в медиите. Едно от първите неща, които тя пише, когато е едва 11-годишна, е „Кралят Скреж“, написана през 1891 година. Има твърдения, че историята е взаимствана от „Скрежните феи“ на Маргарет Канби. Последвалото разследване разкрива, че Келър може да е страдала от криптомнезия и разказът да ѝ е бил прочетен, но да е забравила за това, докато в паметта ѝ са останали подробности от него.
На 22-годишна възраст, Келър публикува автобиографията си, „Историята на моя живот“, с помощта на Съливан и съпруга ѝ, Джон Мейси. Включва нейни фрази и историята на живота ѝ до нейната 21-годишна възраст и е написана по времето, когато е била в колеж.
Келър написва „Светът, в който живея“ през 1908 година, като представя на читателите си своите чувства от живота в този неин свят. „Отвъд тъмнината“ е поредица от есета, посветени на социализма, която бива публикувана през 1913 година.
Нейната духовна автобиография „Моята религия“ е публикувана през 1927 година и дава началото на „Светлина в моята тъмнота“. В общи линии тя защитава учението на Емануел Сведенборг.
През 1955 г. Келър получава Оскар на 75-годишна възраст за документалния филм за живота си, озаглавен „Helen Keller: In Her Story“.
Келър преживява поредица от сърдечни удари през 1961 година и прекарва останалите години от живота си, без да напуска за дълго дома си.
На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с президентски медал на Свободата, един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в САЩ. През 1965 година тя бива избрана за член на Националната женска зала на славата в Ню Йорк. Келър посвещава голяма част от живота си на Американската фондация на слепите хора.
Хелън Келър умира в съня си, на 1 юни 1968 година. Литургия в нейна памет е отдадена в Националната катедрала във Вашингтон. Тленните ѝ останки, биват положени до тези на нейната спътница, Ан Съливан.
През 1999 година Келър е включена в списъка на Галъп за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.
През 2003 година щата Алабама почита паметта ѝ чрез издаване на юбилейна монета с нейния лик. Болницата „Хелън Келър“ в Шефилд, щата Алабама, е построена в нейна чест. Има улици, носещи името на Хелън Келър в Гетафи, Испания и Лод, Израел. Заведение за предучилищна подготовка за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, също е кръстено с нейното име.
На 7 октомври 2009 година е поставена бронзова статуя на Хелън Келър в Националната зала на статуите. Статуята представя Хелън като седемгодишно дете, стоящо до водна помпа. Тя символизира момента от живота на Келър, в който момичето разбира смисъла на първата си дума: В-О-Д-А, изписана в дланта ѝ от нейната учителка Ан Съливън. В основата на статуята са изписани с брайловото писмо следните думи: „Най-добрите и хубави неща на света не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето.“
Други нейни размисли гласят:
„Сами можем да направим толкова малко. Заедно можем да направим толкова много!“
„Сигурността е суеверие. Не съществува в природата. Животът е или дръзко приключение, или нищо.“
„Животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.“
„Самосъжалението е нашият най-голям враг и ако се поддадем на него, никога няма да можем да направим нищо добро за света.”
В книгата ,,30 велики жени, които промениха света” можеш да прочетеш историите, които ще ти помогнат да достигнеш до върха!
Има жени, които заемат специално място в историята на човечеството, а техните имена се споменават с почитание по целия свят. Те са жените, спечелили битката за успех в един мъжки свят.
