1. Какво е Дао?
Даоизмът е духовно учение, философия, чиито корени се крият още в шаманството на древен Китай.
Какво е Дао? Хиляди книги са писани за Дао, но думите не могат да го обхванат. Това, което има име, не е Дао, това, което има форма, не е Дао, то е неназовимо. В „Дао Дъ Дзин“ се казва:
Има нещо в хаоса оформено, преди Небе и Земя родено Безмълвно е то.
Безлико е то.
Самостойно и неизменно. Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.
Може да е майка на Небето
и Земята.
Името му аз не знам
и го кръщавам Дао – Пътят.
Ако трябва да го нарека с по-силна дума,
бих го нарекъл велико.
Велико ще рече минаващо отвъд.
Отвъдно ще рече далечно.
Далечно – значи завръщащо се.
Дао е източник на всичко съществуващо, първоизточник на живота. То е безименно, невидимо и недостъпно за обикновените възприятия. Дао е безгранично, неизчерпаемо и всички неща съществуват благодарение на него.
То е вечната основополагаща реалност. Дао е съществувало преди Небето и Земята.
То не може да бъде създадено или да изчезне, защото винаги е било, е, и ще бъде. Не може да се увеличи или намали, защото няма граници. Дао е вечно и неизменно. То няма начало и край, няма форма, цвят, мирис, не издава звук, безтленно е и не можеш да го пипнеш, чуеш, нито видиш. Дао е вид порядък, макар че далеч не е това, което наричаме ред. Всички неща произлизат от Дао и се връщат в него. Но въпреки, че е източник на всичко съществуващо, то не е Божество или дух. То е безлична, безпристрастна, безименна сила, скрито движеща процесите във Вселената. Най-често Дао се превежда като път, естественият ход на нещата.
Приближи го – няма начало,
проследи го – няма край.
Непознаваемо е, но това си ти,
ако се отпуснеш в битието.
Откриеш ли вечния ред в нещата
ти си в хармония с Пътя.
За да си в единство с Природата, за да усетиш Дао, обръщай внимание на празнотата, слей се с нея. Дао е нищо, от което се ражда всичко. Нищото, празнотата, пустотата, тишината; имат основна роля, те са много повече от смисъла, който ние влага- ме в тези понятия. Всичко съществува благодарение на празнотата. Не я забелязваме, но я си помислете – имате къща с мебели, прозорци, врати, техника и вие виждате тях, но щеше ли тя да съществува ако го нямаше празното пространство, което да позволи да я има? Празното пространство между нотите създава музиката. Ако я нямаше пустотата, нямаше да има дължина на звука. Ако я нямаше тишината, нямаше да чуем нито един звук. Ако я нямаше нулата, математическите изчисления биха били невъзможни. Празнотата, пустотата, нищото; позволяват на всичко да съществува. Празнотата е близко до Дао.
2. Връзката на дао с хармонията в света
За да си в хармония, за да постигнеш Дао, осъзнай единството на противоположностите. Функционалният принцип, на който е изградена даоистката философия, е принципът на Ин и Ян.
Ин и Ян са двойките противоположности – добро и зло, красиво и грозно, високо-ниско, мъжко-женско, черно-бяло, горе-долу, положително-отрицателно. Двойките противоположности взаимно се пораждат и така се създава светът. Те възникват заедно и не могат едно без друго. Не може да има красиво, ако няма нещо, което да наречем грозно. Не можем да кажем за нещо, че е високо, ако няма друго, което да определим за ниско. Т.е., за да дадем някаква характеристика на каквото и да било, трябва да има друго, с което да го сравним. Разликата е само в степента. Противоположностите всъщност са едно и също нещо. Разликата между красивото и грозното, между доброто и злото са дело на човешкото съзнание. Нещата просто са такива, каквито са. Символът Ин-Ян е наполовина черен, наполовина бял. Прилича на две риби, които се гонят една друга.
Характерно за даоизма е така нареченото ”У-уей”, което означава „не-действие“, „не-намеса“, „без усилие“. Упражнявай въздействие. Стреми се да не вършиш нищо. „Вкуси това, което няма вкус.“
Призивът към не-действие често не е разбиран и е тълкуван погрешно като призив към бездействие, леност. Но това е неправилно. Всъщност, това, което се опитва да ни каже Лао Дзъ е, че когато сме в хармония, всичко се става от само себе си, без усилие. Тогава се сливаме в естествения ред на природата и нещата просто се случват. Пътят на „У-уей“ е път на приемане, на несъпротива. Той е вечно безименен, неизменно недеен, но няма нищо невъздействано от него.
За да си в хармония, не се обвързвай. Не се обвързвай с желания, предмети, бъди безпристрастен.
Не трябва да се привързваш прекалено и към хората. Помагай им, посочи им пътя, но бъди безпристрастен, бъди независим от тях, свободен. Привързаността към желанията те държи в плен и не можеш да бъдеш свободен, не можеш да се радваш на това, което имаш, а ако си доволен – богат си.
3. Как да достигнем мъдростта?
Мъдрият желае да не желае, цени нецененото и се учи да не учи.
За да достигнеш до Мъдростта, всеки ден изхвърляй по нещо, освобождавай съзнанието си от наименования, етикети, убеж- дения. Мъдрецът е като бебето – без определени представи, очаквания. Той не дава оценки, не критикува, а просто се наслаждава на света. Само през очите на пеленаче, може да си близко до Дао. Не е необходимо да ходиш на определено място, за да познаеш Дао, защото то е в теб. Ти си негово творение.
Ако търсиш отговори на въпросите си, можеш да стигнеш до други вселени, до други галактики, но колкото по-далеч отиваш, толкова по-далеч си от Пътя. Не можеш да видиш Дао, нито можеш да го разбереш, но можеш да го познаеш като приемеш нещата и великото в себе си.
В книгата ,,Защо японците живеят 100 години: Техники за дълголетие от най-здравата нация в света” ще научите:
- Истории от ежедневието на дълголетници в Япония
- Духовни практики, които се правят в Япония
- Японска диета за балансиране на теглото
- Техники за справяне със стреса Упражнения за по-добър фокус и продуктивност
- Тайната съставка за щастието в Япония
- Принципите за работна етика в Япония
