30 мъдрости от великия български поет Атанас Далчев

12 юни, 1904 – 17 януари 1978 г.

Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет.

Ето някои от неговите най-известни мъдрости:

1. Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.

2. Всяко силно чувство е суеверно.

3. Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.

4. Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

5. Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже.

6. Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.

7. Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизация. Истинският учен цени повече от всичко факта.

8. Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.

9. Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

10. Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.

11. Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.

12. Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.

13. Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.

14. Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

15. Забравяй! Забравяй! Забравяй! Иначе не можеш да съществуваш.

16. Резултатът интересува хората повече от причината. Навярно затова мнозина не правят разлика между смешен и остроумен.

17. Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това кой ги харесва.

18. Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.

19. В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им.

20. Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл.

21. Между писателите има общо, колкото между пътниците в един трамвай.

22. Поезията, както някои целебни минерални води, трябва да се пие на самия извор. Далеч от извора на родния си език тя губи много от чудодейните си свойства.

23. Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.

24. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.

25. Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.

26. Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.

27. Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се познава само по това, което той утвърждава.

28. Мисълта и изкуството подяждат волята. Философите не са били никога големи характери. Нито пък поетите.

29. Трябва да се придържаме към конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.

30. Да, всъщност аз не съм бил никога писател. За мен е била достатъчна само мисълта. Тя ме радва. Всичко след нея ми е неприятно.


В книгата “681 мъдрости от велики българи” ще прочетеш още вдъхновяващи мъдрости от велики българи, посветили живота и любовта си на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *