5 януари 1860 – 13 август 1934 г.
Георги Минчов Вазов е български и руски офицер и военен министър. Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг. По време на Балканската война командва източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града.
Ето и няколко негови мъдрости:
1. Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт.
2. Противникът трябва да бъде сломен!
3. Връщане назад няма!
4. Принципите на военното дело са малко и прости. Но военният занаят е обширен и сложен. От пълководеца се искат дълбоки и разнообразни знания. Който мисли, че без знания може да воюва, прави си една опасна илюзия, за която се плаща. Казано е: за не- знание – бой.
5. Волята у началника е творческа сила. Тя е сложна функция от знанието и вярата. Без познание на нещата и без вяра в успеха, волята се обръща в безволие или безсмислен инат. Никой началник не може да разчита на успех, ако сам не знае и не вярва. В никое дело фалшът и лъжата не биват тъй скоро наказани, както на война.
6. Любовта! Ето великото чувство, страшната сила, която планини събаря. Началник, който не страда със своята част и не боледува със своите подчинени, който в своите грижи за тях не отива и на себеотрицание, който не е готов като пастир да положи главата си за своите овци – той е недостоен за своето високо предназначение, не е способен за велики дела.
7. Дисциплина! Каква свещена дума и как малко я разбират! В основата на дисциплината лежи справедливостта, а не насилието. Пази дисциплината, но не прекалявай. Тя е като стомната – колкото здрава, толкова и крехка. Не злоупотребявай сам със своите права. Не искай невъзможното или неизпълнимото. В трудните случаи подай пример. Дисциплината води към победата, но не я печели. Печели я съгласието.
8. Голяма грешка правят началниците, които дават разпоредби, без да се вслушват в гласа на подчинените си. Това е водило много пъти към катастрофи. Затова са дадени на началника две уши, за да се вслушва, и една уста – за да заповядва.
9. Изкусен е оня началник, който умее да вдъхва своите идеи. Всяко военно предприятие е дело на един колективитет, съставен от най-разнообразни воли и умове. А успехът е възможен, когато има една воля и един ум.
10. Всяка импровизация е едно недоносче. То е болезнено и слабо. Тежко и горко на оня началник организатор, който работи без сметка и без план и чака дванайсетия час, за да се подготви за борбата. Такъв началник заслужава името „предател“.
11. Началникът трябва да обладава свободен ум. Само на тая почва вирее творчеството. Началник нерешителен, който се бои от отговорност, вместо да твори, който събира оправдателни документи – такъв може би един ден ще бъде оправдан от евентуалния съд, но ще бъде осъден от историята. Няма оправдание за бития! Не бой се от никого и от нищо!
12. Когато пишете военна история, не обезглавявайте войските. Народът трябва да познава своите пълководци. Не пишете „еди-коя си част извършила еди-какво си“, а пишете „частите на еди-кой си началник извършили еди-какво си“. Началникът е главата, а частта е тялото. Какъвто е началникът, такава е и частта. Славата принадлежи на цялото, а укорът – на главата. Няма лоши части, има лоши началници.
13. От всички пороци най-опасният е бездействието. Когато ви поверят една операция, не казвайте „има време да обмисля“. Никога няма достатъчно време. Мисли върху нея – деня и нощя. Помни, че великите дела не са плод на гениалност, а на грамаден изразходван съзнателен и подсъзнателен труд на обикновен ум, въоръжен със знания.
14. Много беди и поражения се дължат на едностранчивия ум или предразсъдъка на началника. Висшият началник не може да има предпочитания към тоя или оня род оръжие, за това или друго военно средство, както музикантът не може да има предпочитания за тая или оная нота, но употребява всички, гдето има нужда. Тъй и началникът трябва да знае и да умее да използува в свое време и на свое място всички бойни средства, нужни за подготовката и изпълнението на великата симфония, която се казва победа.
В книгата “681 мъдрости от велики българи” ще прочетеш още вдъхновяващи мъдрости от велики българи, посветили живота и любовта си на България.
